Днес Православната църква чества Велика събота - последния ден от Страстната

Днес Православната черква чества Велика събота - последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла.
Когато Исус умрял като човек, тялото било положено в гроба. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото още веднъж се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.
Велика събота е обвързвана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и дамите към нея. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража. След своята кръстна гибел Христос слиза в пъкъла, освобождава библейските пророци и праведниците и ги води в небесата.
Така стартира новата епоха в историята на човечеството - правото на индивида на свободен избор - да бъде добър или неприятен и след гибелта си да реализира парадайса или пъкъла.
На Велика събота в среднощ в църквите се отслужва тържествено свещенодействие. Водещият службата духовник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа " Христос возкресе " и богомолците трикратно му дават отговор " Во истину возкресе ".
Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Велика събота се назовава още душна, тъй като тогава се върви на гроба на умряли близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун.
На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и самун за душите на мъртвите. 
На Велика събота се вършат последни мерки за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с алено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от фамилията. 
Месят се и дребни питки, с които се върви на посетители при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, цялостни се с ориз и дреболии и се пече. 
Събота е последният ден, в който те би трябвало да бъдат боядисани. Добре е първите две да са в алено. Едното се слага под иконата и престоява там до идващия Великден. А с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, с цел да са здрави и засмени през цялата година. 
Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, срещу уроки и пр. 
Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по беритба и други полски работи няма да ги боли кръстът.
Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предотвратяване от неприятното и за изобилие и шанс. 
Освен това днес Православната черква уважава паметта на Светиите мъченици Тимотей и Мавра.
Те били измъчвани поради вярата си през 286 година, по времето на император Диоклетиан. Тимотей бил читател в църквата в Тиваиди. Стражите го задържали и поискали от него да съобщи църковните книги, с цел да бъдат унищожени.
Той отказал както това, по този начин и да принесе жертва на езическите богове. Когато заканите им не подействали, при Тимотей довели жена му Мавра.
Те решили, че любовта му към нея и желанието за благополучие ще го склонят да се подчини на заповедите. За тяхна изненада младият мъж убедил брачната половинка си да отиде и да изобличи пред всички шефа на региона. Разгневен, мъчителят заповядал Мавра да бъде грубо изтезавана.
Младата жена понесла всички страдания и не се отказала от вярата си.